ПОЗНАЙНИЦА

Речник на българския език

позна̀йница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. позна̀йници, ж. Жена познайник.

Грешни изписвания (7)

  • познайнеца
  • познайнецъ
  • познайницъ
  • пузнайнеца
  • пузнайнецъ
  • пузнайница
  • пузнайницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. поз-най-ни-ца
членувано поз-най-ни-ца-та
мн.ч. поз-най-ни-ци
членувано поз-най-ни-ци-те
звателна форма