ПОЗИТИВ

Речник на българския език

позитѝв съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. позитѝви, (два) позитѝва, м. Във фотографията — реално изображение на снимания обект върху лента, хартия.

Грешни изписвания (7)

  • позетив
  • пузетив
  • пузитив
  • позетиф
  • позитиф
  • пузетиф
  • пузитиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-зи-тив
непълен член по-зи-ти-ва
пълен член по-зи-ти-вът
мн.ч. по-зи-ти-ви
членувано по-зи-ти-ви-те
бройна форма по-зи-ти-ва
звателна форма