ПОЗВЪНЯВАНЕ

Речник на българския език

позвъняване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • позвънъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. поз-въ-ня-ва-не
членувано поз-въ-ня-ва-не-то
мн.ч. поз-въ-ня-ва-ния
членувано поз-въ-ня-ва-ни-я-та