1.
позволѝтелно
—
съществително име, среден род
(тип 62)
Значение
мн. позволѝтелни, ср. Писмен документ от упълномощена инстанция, който позволява на някое лице да направи нещо; разрешително.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- позволителну
- позволитилно
- позволитилну
- позвулително
- позвулителну
- позвулитилно
- позвулитилну
- пузволително
- пузволителну
- пузволитилно
- пузволитилну
- пузвулително
- пузвулителну
- пузвулитилно
- пузвулитилну
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | поз-во-ли-тел-но | |
|---|---|---|
| членувано | поз-во-ли-тел-но-то | |
| мн.ч. | поз-во-ли-тел-ни | |
| членувано | поз-во-ли-тел-ни-те |
2. позволително — ср. р.
позволително е производна форма на позволителен (ср. р.).