ПОДЧИНЯВАНЕ

Речник на българския език

подчиня̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • подченяване
  • подченявъне
  • подчинявъне
  • пудченяване
  • пудченявъне
  • пудчиняване
  • пудчинявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-чи-ня-ва-не
членувано под-чи-ня-ва-не-то
мн.ч. под-чи-ня-ва-ния
членувано под-чи-ня-ва-ни-я-та