ПОДЧИНИТЕЛЕН

Речник на българския език

подчинѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

подчинѝтелна, подчинѝтелно, мн. подчинѝтелни; прил. Който изразява отношение на подчинение. Подчинителен съюз.

Грешни изписвания (15)

  • подченителен
  • подченителин
  • подченитилен
  • подченитилин
  • подчинителин
  • подчинитилен
  • подчинитилин
  • пудченителен
  • пудченителин
  • пудченитилен
  • пудченитилин
  • пудчинителен
  • пудчинителин
  • пудчинитилен
  • пудчинитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. под-чи-ни-те-лен
непълен член под-чи-ни-тел-ния
пълен член под-чи-ни-тел-ни-ят
ж. р. под-чи-ни-тел-на
членувано под-чи-ни-тел-на-та
ср. р. под-чи-ни-тел-но
членувано под-чи-ни-тел-но-то
мн. ч. под-чи-ни-тел-ни
членувано под-чи-ни-тел-ни-те