ПОДПРАВЯНЕ

Речник на българския език

подправяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • подправъне
  • потправъне
  • потправяне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-п-ра-вя-не
членувано под-п-ра-вя-не-то
мн.ч. под-п-ра-вя-ния
членувано под-п-ра-вя-ни-я-та