ПОДПАЛКА

Речник на българския език

подпа̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. подпа̀лки, ж. Обикн. мн. Малки трески или дървени стърготини за подпалване на огън.

Грешни изписвания (7)

  • подпалкъ
  • потпалка
  • потпалкъ
  • пудпалка
  • пудпалкъ
  • путпалка
  • путпалкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-пал-ка
членувано под-пал-ка-та
мн.ч. под-пал-ки
членувано под-пал-ки-те
звателна форма