ПОДНИЦА

Речник на българския език

по̀дница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. по̀дници, ж. Остар. Глинен съд за печене на хляб.

Грешни изписвания (3)

  • поднеца
  • поднецъ
  • подницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-ни-ца
членувано под-ни-ца-та
мн.ч. под-ни-ци
членувано под-ни-ци-те
звателна форма