ПОДКРЕПЛЕНИЕ

Речник на българския език

подкреплѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. подкреплѐния, ср.
1. Войскови части, които са изпратени на помощ.
2. Това, което служи за помощ (предимно за допълнителни човешки сили).

Грешни изписвания (7)

  • подкрипление
  • поткрепление
  • поткрипление
  • пудкрепление
  • пудкрипление
  • путкрепление
  • путкрипление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-к-реп-ле-ние
членувано под-к-реп-ле-ни-е-то
мн.ч. под-к-реп-ле-ния
членувано под-к-реп-ле-ни-я-та