ПОДАГРА

Речник на българския език

пода̀гра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Болест на обмяната на веществата, съпроводена от хронични болки в ставите.

Грешни изписвания (3)

  • подагръ
  • пудагра
  • пудагръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-даг-ра
членувано по-даг-ра-та
мн.ч. по-даг-ри
членувано по-даг-ри-те
звателна форма