повиква̀телен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
повиква̀телна, повиква̀телно, мн. повиква̀телни, прил. Който служи за повикване.
• Повиквателна заповед. — Писмена заповед за повикване в армията.
• Повиквателна заповед. — Писмена заповед за повикване в армията.
Грешни изписвания (15)
- повеквателен
- повеквателин
- повекватилен
- повекватилин
- повиквателин
- повикватилен
- повикватилин
- пувеквателен
- пувеквателин
- пувекватилен
- пувекватилин
- пувиквателен
- пувиквателин
- пувикватилен
- пувикватилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | по-вик-ва-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | по-вик-ва-тел-ния | ||
| пълен член | по-вик-ва-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | по-вик-ва-тел-на | ||
| членувано | по-вик-ва-тел-на-та | ||
| ср. р. | по-вик-ва-тел-но | ||
| членувано | по-вик-ва-тел-но-то | ||
| мн. ч. | по-вик-ва-тел-ни | ||
| членувано | по-вик-ва-тел-ни-те | ||