ПОБРАТИМЧЕ

Речник на българския език

побратимче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. поб-ра-тим-че
членувано поб-ра-тим-че-то
мн.ч. поб-ра-тим-че-та
членувано поб-ра-тим-че-та-та