ПЛЯКА

Речник на българския език

1. пляка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • плъка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пля-ка
членувано пля-ка-та
мн.ч. пля-ки
членувано пля-ки-те
звателна форма —

2. пляка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пляка е производна форма на плякам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. пляка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пляка е производна форма на плякам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. пляка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пляка е производна форма на плякам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

Връзки