ПЛЮСКА

Речник на българския език

1. плю̀ска съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. плю̀ски, ж. Диал. Мехурче върху кожата, получено от изгаряне, протриване, ухапване и др.

Грешни изписвания (1)

  • плюскъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плюс-ка
членувано плюс-ка-та
мн.ч. плюс-ки
членувано плюс-ки-те
звателна форма

2. плюска — сег. вр., 3 л., ед. ч.

плюска е производна форма на плюскам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. плюска — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

плюска е производна форма на плюскам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. плюска — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

плюска е производна форма на плюскам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).