ПЛЮНКА

Речник на българския език

плю̀нка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. плю̀нки, ж. Изхвърлена от устата сгъстена слюнка.

Грешни изписвания (1)

  • плюнкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плюн-ка
членувано плюн-ка-та
мн.ч. плюн-ки
членувано плюн-ки-те
звателна форма