плъ̀нка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. плъ̀нки, ж. Материал, който се употребява за пълнене на нещо; пълнеж. Приготвих за агнето плънка от гъби.
Грешни изписвания (1)
- плънкъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | плън-ка | |
|---|---|---|
| членувано | плън-ка-та | |
| мн.ч. | плън-ки | |
| членувано | плън-ки-те | |
| звателна форма | — | |