ПЛУТОКРАТ

Речник на българския език

плутокра̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. плутокра̀ти, м. Представител на най-богатата част на обществото, който има голяма власт и влияние.

Грешни изписвания (3)

  • плотократ
  • плотукрат
  • плутукрат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плу-ток-рат
непълен член плу-ток-ра-та
пълен член плу-ток-ра-тът
мн.ч. плу-ток-ра-ти
членувано плу-ток-ра-ти-те
бройна форма плу-ток-ра-та
звателна форма