ПЛОХА

Речник на българския език

плоха̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. плохѝ, ж. Широка гънка на дреха, образувана чрез заглаждане. Пола с две плохи.

Грешни изписвания (3)

  • плохъ
  • плуха
  • плухъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пло-ха
членувано пло-ха-та
мн.ч. пло-хи
членувано пло-хи-те
звателна форма —

Връзки