ПЛИОЦЕН

Речник на българския език

плиоцен съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пли-о-цен
непълен член пли-о-це-на
пълен член пли-о-це-нът
мн.ч. пли-о-це-ни
членувано пли-о-це-ни-те
бройна форма пли-о-це-на
звателна форма