ПЛЕТКА

Речник на българския език

плѐтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. плѐтки, ж.
1. Начин, по който се плете нещо. Трудна плетка. Ластична плетка.
2. Плетиво (във 2 знач.).

Грешни изписвания (1)

  • плеткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плет-ка
членувано плет-ка-та
мн.ч. плет-ки
членувано плет-ки-те
звателна форма