ПЛЕНЕР

Речник на българския език

плѐнер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. плѐнери, (два) плѐнера, м.
1. Рисуване на открито, сред природата.
2. Отразяване на природата в картини, фотоси и др.

Грешни изписвания (1)

  • пленир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пле-нер
непълен член пле-не-ра
пълен член пле-не-рът
мн.ч. пле-не-ри
членувано пле-не-ри-те
бройна форма пле-не-ра
звателна форма