ПЛАФОН

Речник на българския език

плафо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. плафо̀ни, (два) плафо̀на, м. Спец. В архитектурата — украсен таван или част от таван.

Грешни изписвания (1)

  • плъфон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-фон
непълен член пла-фо-на
пълен член пла-фо-нът
мн.ч. пла-фо-ни
членувано пла-фо-ни-те
бройна форма пла-фо-на
звателна форма