ПЛАТАН

Речник на българския език

плата̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. плата̀ни, (два) плата̀на, м. Голямо дърво със сиво-зелена кора и дълбоко нарязани длановидни листа.

Грешни изписвания (1)

  • плътан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-тан
непълен член пла-та-на
пълен член пла-та-нът
мн.ч. пла-та-ни
членувано пла-та-ни-те
бройна форма пла-та-на
звателна форма