ПЛАСТИЛИН

Речник на българския език

пластилѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Пластична маса за моделиране, съдържаща глина, восък, оцветители, масла и др. вещества, които не позволяват изсъхването ѝ.

Грешни изписвания (3)

  • пластелин
  • плъстелин
  • плъстилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плас-ти-лин
непълен член плас-ти-ли-на
пълен член плас-ти-ли-нът
мн.ч. плас-ти-ли-ни
членувано плас-ти-ли-ни-те
бройна форма плас-ти-ли-на
звателна форма