ПЛАСТАЧ

Речник на българския език

пласта̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • плъстач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плас-тач
непълен член плас-та-ча
пълен член плас-та-чът
мн.ч. плас-та-чи
членувано плас-та-чи-те
бройна форма плас-та-ча
звателна форма