ПЛАНОВИЧКА

Речник на българския език

плановичка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-но-вич-ка
членувано пла-но-вич-ка-та
мн.ч. пла-но-вич-ки
членувано пла-но-вич-ки-те
звателна форма