ПЛАНИРОВКА

Речник на българския език

планиро̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • планеровка
  • планеровкъ
  • планерофка
  • планерофкъ
  • планировкъ
  • планирофка
  • планирофкъ
  • плънеровка
  • плънеровкъ
  • плънерофка
  • плънерофкъ
  • плънировка
  • плънировкъ
  • плънирофка
  • плънирофкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-ни-ров-ка
членувано пла-ни-ров-ка-та
мн.ч. пла-ни-ров-ки
членувано пла-ни-ров-ки-те
звателна форма