ПЛАНЕТА

Речник на българския език

планѐта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. планѐти, ж.
1. Небесно тяло, което се върти около своето слънце и свети с отразена светлина. Най-далечната планета в Слънчевата система е Плутон.
2. Прен. Земя. Най-добрият тенисист на планетата.
прил. планѐтен, планѐтна, планѐтно, мн. планѐтни. Планетна система.

Грешни изписвания (3)

  • планетъ
  • плънета
  • плънетъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-не-та
членувано пла-не-та-та
мн.ч. пла-не-ти
членувано пла-не-ти-те
звателна форма