ПЛАДНЕШКИ

Речник на българския език

пладнѐшки прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

и пла̀днешки, пладнѐшка и пла̀днешка, пладнѐшко и пла̀днешко, мн. пладнѐшки и пла̀днешки, прил. Който се отнася до пладне. Пладнешко слънце.
Пладнешки разбойник. — Човек или животно, които вършат явни кражби или злодейства.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • пладнешке
  • плъднешке
  • плъднешки

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. плад-неш-ки
непълен член плад-неш-кия
пълен член плад-неш-ки-ят
ж. р. плад-неш-ка
членувано плад-неш-ка-та
ср. р. плад-неш-ко
членувано плад-неш-ко-то
мн. ч. плад-неш-ки
членувано плад-неш-ки-те