ПИЯНДЕ

Речник на българския език

пиянде съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • пиънде

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-ян-де
членувано пи-ян-де-то
мн.ч. пи-ян-де-та
членувано пи-ян-де-та-та