ПИРИТ

Речник на българския език

пирѝт — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Бледожълт минерал, който съдържа серни и железни примеси.

Грешни изписвания (1)

  • перит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-рит
непълен член пи-ри-та
пълен член пи-ри-тът
мн.ч. пи-ри-ти
членувано пи-ри-ти-те
бройна форма пи-ри-та
звателна форма —

Връзки