ПИРИНЧ

Речник на българския език

пирѝнч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Остар. Медно-цинкова сплав; месинг, бронз.
прил. пирѝнчен, пирѝнчена, пирѝнчено, мн. пирѝнчени.

Грешни изписвания (1)

  • перинч

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-ринч
непълен член пи-рин-ча
пълен член пи-рин-чът
мн.ч. пи-рин-чи
членувано пи-рин-чи-те
бройна форма пи-рин-ча
звателна форма