ПИПЕРКА

Речник на българския език

пипѐрка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пипѐрки, ж. Плод на растението пипер; чушка. Пълнени пиперки.

Грешни изписвания (3)

  • пеперка
  • пеперкъ
  • пиперкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-пер-ка
членувано пи-пер-ка-та
мн.ч. пи-пер-ки
членувано пи-пер-ки-те
звателна форма