ПИК

Речник на българския език

пик — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

пѝкът, пѝка, само ед., м. Заострен планински връх със стръмни склонове.
• Час пик. — Върхов час; период на интензивно движение, на най-голямо натоварване.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пик
непълен член пи-ка
пълен член пи-кът
мн.ч. пи-ко-ве
членувано пи-ко-ве-те
бройна форма пи-ка
звателна форма —

Връзки