ПЕЩ

Речник на българския език

пещ съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

пещта̀, мн. пѐщи, ж.
1. Иззидано съоръжение за печене на храна.
2. Съоръжение за обработка на нещо чрез печене или чрез силно нагряване. Доменна пещ.
3. Количеството хляб (или други тестени изделия), което се пече на един път. Извадиха две пещи хляб.

Грешни изписвания (1)

  • пешт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пещ
членувано пещ-та
мн.ч. пе-щи
членувано пе-щи-те
звателна форма