ПЕТЕЛ

Речник на българския език

петѐл съществително име, мъжки род (тип 33a) редактиране

Значение

мн. петлѝ, (два) петѐла, м.
1. Самецът на кокошката — домашна птица с червен гребен и с шипове на краката.
2. Жарг. Само мн. Участниците в националния футболен отбор на Франция.
Втори петли. — Времето рано сутрин, когато петлите пеят за втори път.
Див петел. — Опърничав, неразбран човек.
Не ми пее петелът. — Нямам влияние, не се чуват думите ми.
Първи петли. — Времето след полунощ, когато петлите пеят за първи път.
Снася ми петелът. — Много съм богат.

Грешни изписвания (1)

  • пител

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-тел
непълен член пе-те-ла
пълен член пе-те-лът
мн.ч. пет-ли
членувано пет-ли-те
бройна форма пе-те-ла
звателна форма пет-льо