петльо

Речник на българския език

1. пѐтльо съществително име, мъжки род (тип 40) редактиране

Значение

мн. пѐтльовци, м.
1. Петел като действащо лице в приказките. Петльо скочи на стобора и запя.
2. Звателна форма от петел.

Грешни изписвания (1)

  • петльу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пет-льо
непълен член пет-льо-то
пълен член пет-льо-то
мн.ч. пет-льов-ци
членувано пет-льов-ци-те
бройна форма пет-льов-ци
звателна форма пет-льо

2. петльо — звателна форма

петльо е производна форма на петел (звателна форма).