ПЕТАЧЕ

Речник на българския език

петаче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-та-че
членувано пе-та-че-то
мн.ч. пе-та-че-та
членувано пе-та-че-та-та