ПЕЛИН

Речник на българския език

1. пелѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Тревисто растение с горчив вкус, което се използва в медицината.
2. Вино, в което е добавена билкова отвара, съдържаща това растение.
3. Прен. Нещо, което е силно горчиво, неприятно. Ако има сговор, и пелинът е мед.
прил. пелѝнов, пелѝнова, пелѝново, мн. пелѝнови.

Грешни изписвания (1)

  • пилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-лин
непълен член пе-ли-на
пълен член пе-ли-нът
мн.ч. пе-ли-ни
членувано пе-ли-ни-те
бройна форма пе-ли-на
звателна форма

2. Пелѝн географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Пилин