ПАТРОНЧЕ

Речник на българския език

патронче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пат-рон-че
членувано пат-рон-че-то
мн.ч. пат-рон-че-та
членувано пат-рон-че-та-та