ПАТИНА

Речник на българския език

патѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Окислително покритие, което се образува върху медни и бронзови изделия.
2. Прен. Натрупване, наслояване.

Грешни изписвания (3)

  • патинъ
  • пътина
  • пътинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ти-на
членувано па-ти-на-та
мн.ч. па-ти-ни
членувано па-ти-ни-те
звателна форма