ПАРКУР

Речник на българския език

парку̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Изкуството за преодоляване на всякакви препятствия — природни и урбанистични — при прехода от едно място на друго и само с помощта на уменията на човешкото тяло. Паркур включва акробатични номера, но не е точно спорт, още по-малко — екстремен, както често бива грешно определян. Във философията му основните понятия, са бягството и достигането. Те налагат съчетаване на бързо мислене и ловкост, с които човек се измъква от сложни ситуации и е способен да отиде навсякъде, където пожелае.
Триковете в паркур се наричат vaults (волтове). Тяхното съчетание се нарича Flow (флоу).

Грешни изписвания (1)

  • пъркур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пар-кур
непълен член пар-ку-ра
пълен член пар-ку-рът
мн.ч. пар-ку-ри
членувано пар-ку-ри-те
бройна форма пар-ку-ра
звателна форма