ПАРКЕТ

Речник на българския език

паркѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Вид подова настилка от еднакви по големина малки дъски. Стаята е с паркет.
2. Малки дъски с еднаква големина и форма, които се подреждат в някакви фигури. Купих паркет за хола.

Грешни изписвания (1)

  • пъркет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пар-кет
непълен член пар-ке-та
пълен член пар-ке-тът
мн.ч. пар-ке-ти
членувано пар-ке-ти-те
бройна форма пар-ке-та
звателна форма