ПАРИЧЕН

Речник на българския език

парѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

парѝчна, парѝчно, мн. парѝчни, прил.
1. Който е свързан с пари. Парични затруднения. Парична награда.
2. В който се работи с пари. Паричен салон на банка.

Грешни изписвания (3)

  • паричин
  • пъричен
  • пъричин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. па-ри-чен
непълен член па-рич-ния
пълен член па-рич-ни-ят
ж. р. па-рич-на
членувано па-рич-на-та
ср. р. па-рич-но
членувано па-рич-но-то
мн. ч. па-рич-ни
членувано па-рич-ни-те