ПАРАШУТЕН

Речник на българския език

парашу̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • парашутин
  • паръшутен
  • паръшутин
  • пърашутен
  • пърашутин
  • пъръшутен
  • пъръшутин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. па-ра-шу-тен
непълен член па-ра-шут-ния
пълен член па-ра-шут-ни-ят
ж. р. па-ра-шут-на
членувано па-ра-шут-на-та
ср. р. па-ра-шут-но
членувано па-ра-шут-но-то
мн. ч. па-ра-шут-ни
членувано па-ра-шут-ни-те