ПАРАФ

Речник на българския език

пара̀ф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пара̀фи, (два) пара̀фа, м.
1. Съкратен подпис, инициал.
2. Прен. Утвърждаване на документ чрез подписване.
Слагам параф. — Подписвам.

Грешни изписвания (1)

  • пъраф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-раф
непълен член па-ра-фа
пълен член па-ра-фът
мн.ч. па-ра-фи
членувано па-ра-фи-те
бройна форма па-ра-фа
звателна форма