ПАРАДИГМА

Речник на българския език

парадѝгма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. парадѝгми, ж.
1. Спец. В граматиката — съвкупността от формите на една дума.
2. Спец. В граматиката — модел за словоизменение на дадена част на речта.
3. Прен. Образец, модел.

Грешни изписвания (7)

  • парадигмъ
  • паръдигма
  • паръдигмъ
  • пърадигма
  • пърадигмъ
  • пъръдигма
  • пъръдигмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ра-диг-ма
членувано па-ра-диг-ма-та
мн.ч. па-ра-диг-ми
членувано па-ра-диг-ми-те
звателна форма