ПАРАБЕЛ

Речник на българския език

парабѐл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. парабѐли, (два) парабѐла, м. Вид автоматичен пистолет.

Грешни изписвания (3)

  • паръбел
  • пърабел
  • пъръбел

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ра-бел
непълен член па-ра-бе-ла
пълен член па-ра-бе-лът
мн.ч. па-ра-бе-ли
членувано па-ра-бе-ли-те
бройна форма па-ра-бе-ла
звателна форма