ПАПУР

Речник на българския език

папу̀р — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Блатно растение с тънки и дълги листа; рогоз.

Грешни изписвания (1)

  • пъпур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-пур
непълен член па-пу-ра
пълен член па-пу-рът
мн.ч. па-пу-ри
членувано па-пу-ри-те
бройна форма па-пу-ра
звателна форма —

Връзки